Изложба в Ботаническата градина и 5 неща които научих за пресаждането на орхидеи

Ботаническите градини за мен винаги са били магическо място. Вътрешното ми усещане, когато отида в някоя от оранжериите, е все едно съм се пренесла във вълшебната дъждовна гора, пълна с екзотични растения и цялото разнообразие от цветове и форми на земята. Разбрах, че изложбите на орхидеи се правят през март, защото по това време са в пълния си цъфтеж. От снимките може да се убедиш, че това наистина е така.

Ст. н. с. Д-р Антоанета Петрова, която направи демонстрацията по пресаждането, е може би най-големия експерт по отглеждането на орхидеи в България. Аз вече знаех, че орхидеите са пренесени в Европа с кораби от тропиците и че не се отглеждат върху почва, тъй като растат прикрепени към клоните на други растения. Знаех, че устната на цвета има важна роля при опрашването, понеже служи като площадка за кацането на насекоми. Знаех, че са създадни много хибриди, които са по-лесни за отглеждане и растат успешно при температура и влажност на въздуха, които са в границите на комфорта за човека, както и че прекалено сухият въздух е неблагоприятен, затова се налага ежеднавно пръскане на листата.

Нещата, които бяха нови за мен, ще споделя с теб, и се надявам да са ти също толкова полезни.

  1. Прозрачни или плътни саксии

Корените на орхидите, когато са открити, имат хлорофил и фотосинтезират. Производителите на растения предпочитат прозрачните саксии, защото в тях корените спомагат за изхранването на растението и по-бързото му нарастване. Ако орхидеята се отглежда продължително време в прозрачна саксия на слънчево място, започва развитието на водорасли, което се отразява зле на растението. Затова могат спокойно да се изполват и плътни саксии. На демонстрацията всички саксии бяха обикновени керамични в землист цвят и лично на мен те много ми харесват, защото ми напомнят за детството и защото съм виждала такива в едни от най-любимите ми градини. Освен това могат да бъдат използвани многократно.

  1. Накисване във вода преди пресаждане

Обикновено преди пресаждане се препоръчва поливане, за да могат корените по-лесно да се извадят от саксията. След това има два варианта – корените да се измият на чешмата под течаща вода или да се накиснат в съд с вода. Предимството на по-продължителното накисване, е че корените се огъват по-лесно и не се чупят, когато се опитваме да ги поставим в новата саксия. Субстрата, в който пресаждаме, също трябва да се влажен. Ако има много корени, при поставянето започваме да завъртаме и по този начин влизат по-лесно в саксията. Трябва много да се внимава да не влиза вода между листата, тъй като това може да доведе до загиване на водещия връх.

  1. Дренаж

Аз смятах, че дървесните кори, които се използват за субстрат, са достатъчно водопропускливи, за да се избегне загниване на корените. Оказа се, обаче че въпреки това е добре в долната 1/4 до 1/3  част на саксията да се постави дренаж – в случая бяха използвани парченца от счупени керамични саксии.

  1. Дезинфекция на инструментите при почистването на загнили и мъртви корени

Ако част от корените за загинали, при пресаждането те трябва да се премахнат. Режат се с измита с гореща вода и след това дезинфекцирана със спирт ножица. Това трябва да се прави с особено внимание при пресаждането на повече растения, за да не се пренесе евентуална зараза от едното на другото. Раните е добре да се третират с калиев перманганат. Ако голяма част от корените са загинали, е добре да се използват подпорки за застопоряване на растението в новия субстрат.

  1. Неподходящи субстрати

Освен обикновените дървесни кори, които се продават масово по цветарските магазини, има много други субстрати, които могат да се използват. Изключително вредни за растението, обаче са изкуствените материали – вата, полистирол, стиропор и др. Ако след закупуването на растението, в неговата саксия видиш такива материали, то веднага трябва да се пресади.

С някой от тях има проблем с набавянето, но за това ще пиша в отделна тема.

P.S. За тези, които имат по-разнородна колекция, пресаждането трябва да завърши с поставяне на табелка или етикет. Един съвет от мен – ако сами си правите етикетите, пишете задължително с молив – той няма опасност да се изтрие или да се разтече при намокряне, както се получава с мастилото на химикал. Пробвала съм и с перманентен маркер, също става.